Модерна архитектура, или модернистична архитектура е архитектурен стил базиран на нови и иновативни технологии на строене. По-конкретно модерната архитектура се уповава на употребата на стъкло, стомана и подсилен бетон. Основната ѝ идея е, че формата трябва да следва функцията, тясно свързана е с минимализма и отхвърля орнаментиката. Възниква в първата половина на 20-ти век и започва да преобладава след края на втората световна война, до 1980та година, когато бива изместена постепенно от принципния стил на институциите и корпоративното строителство от така наречената постмодернистична архитектура.

Модерната архитектура възниква в края на 19ти век в следствие от революцията в технологиите, инженерството и материалите за строителство и от желанието на човечеството да се откъсне от историческите архитектурни стилове и да измисли нещо, което е изцяло функционално и ново.

Чисто хронологично първото от събитията продиктували създаването на модерната архитектура е революцията на материалите. С разширяващата се употреба на ковано желязо, стъкло и подсилен бетон се позволява създаването на конструкции, които са по-стабилни, по-леки и по-високи. Леенето на стъкло е процес, който е изобретен през 1848г и прави възможно да се произвеждат огромни прозорци. Кристалният дворец на Джоузеф Пакстън по време на голямото изложение от 1851г е един от първите примери за използване на конструцкия от желязо и стъкло. Малко по-късно през 1889г. желязната конструкция на Айфеловата кула, която за времето си е била най-високата постройка на света, хваща вниманието на милиони посетители и до ден днешен.